Pavell
“Животът между снимките, музиката и пътешествията
или
Какво е да си на 20+2“
или
Какво е да си на 20+2“
Животът на един студент, фотограф, пътешественик и какво ли още не,
избрал България за да сбъдне своите мечти и каузата, която му дава сили да продължава напред, ни разказа, в деня, когато празнува своя рожден ден.
За всичко онова, което ни прави хора, за изкуството да бъдеш “себе си“,
за усмивките и незабравимите мигове… лице в лице с Петър, или както обича да го наричат - Pavell…
“Хах, трудно е, както всяко едно начало да започнеш отнякъде и да говориш за себе си, но въпреки всичко ще го направя...“ - с усмивка на лице ни отговори той. Същност изключителният позитивизъм, който носи и предразполага хората е нещото, което се забелязва още отдалеч, за което беше огромно удоволствие да водим този разговор.
избрал България за да сбъдне своите мечти и каузата, която му дава сили да продължава напред, ни разказа, в деня, когато празнува своя рожден ден.
За всичко онова, което ни прави хора, за изкуството да бъдеш “себе си“,
за усмивките и незабравимите мигове… лице в лице с Петър, или както обича да го наричат - Pavell…
“Хах, трудно е, както всяко едно начало да започнеш отнякъде и да говориш за себе си, но въпреки всичко ще го направя...“ - с усмивка на лице ни отговори той. Същност изключителният позитивизъм, който носи и предразполага хората е нещото, което се забелязва още отдалеч, за което беше огромно удоволствие да водим този разговор.
Нека да ви го представим накратко, или…
- Би ли ни се представил?
- Като каза наследство, имаш един унаследен ген, а именно музиката. Би ли ни разказал за това…
Роден съм в семейство на класически музиканти, майка – цигулар и баща – валдхорнист. Още от 5-годишен си спомням, ме водеха на репетиции, някъде нагоре в една малка зала в сградата на Софийската опера, където прекарах по-голямата част от детството си, хах. Спомням си как носех със себе си книжки за оцветяване, а по-късно и учебници, които така и не отварях, защото музиката беше нещо много по-интересно и атрактивно, което нашите, може би са успяли да забележат, което в по-късен етап се прояви в това, че хванах в ръцете си цигулка – инструмент, който в никакъв случай не е за подцеляване!“
Разкажи ни, какви са ти спомените от времето, което прекара с този забележителен инструмент и какво се случи тогава…
- “Едни от най-хубавите ми години…
Спомням си, когато слушах нещо или чуех ново, исках веднага да го изсвиря. В музикалното училище тук, в София, ходих всяка седмица по два пъти – на урок по цигулка /по-късно преминах на виола, а за това ще ви кажа след малко – хах/ и на урок в Солфеж – нещо крайно непонятно тогава за мен и не е тайна, че ходих на сила и с отвращение, но нямаше как – хах! Същност съм радостен, че се срещнах с нови хора и имах прекрасни преподаватели, до момента, в който през юни трябваше да се явявам на изпит, но успявах, защото знаех, че ще бъда бъдещият Моцарт, или Паганини!“ - с широка усмивка и като каза това, се замисли…
“Знаете ли, доста често се връщам назад, в миналото. Такъв съм, емоционален, ще ви разкрия нещо, което не съм споделял на много хора, защото изживявам и преживявам всичко вътре, в себе си… не искам да натоварвам хората със своите проблеми, защото всеки си има такива!
Бих се върнал в онези години, наистина… детството, безгрижието, красотата на живота, вниманието, онези моменти, които ме карат и сега да се усмихвам като се замисля за тях. Искам отново да погледна през онези очи, но вече с опита, който имам, за съжаление болезнен, но живота учи на много неща, както знаем…
Защо не ме спирате, доста философски започнах да мисля на глас, хах!“
- Хайде, разкажи ни за това, какво стана след като остави окончателно цигулката и защо се отказа?
- “Интересното е, че ми-струната ме дразнеше изключително много, което беше дали проява на характер, дали „музикантски усет или усещане“, незнам – хах. И така, хванах виолата и за по-малко от една година научих новия “ключ“, позиции и всичко, а всички бяха учудени, защото не всеки може за толкова кратко време да усвои тези неща.
Благодарен съм, това е… Реших да продължа напред и в момента, когато трябваше да избирам, съвсем случайно, буквално със затворени очи се захванах с нещо изключително “сухо“ и безинтересно като материя за мен, а именно – Финанси, Икономика, Счетоводство и още куп чудесии, които трябваше да науча за тези 5 години, в Националната Финансово-Стопанска Гимназия, години на компромиси и общо взето не много усилия от мпя страна, но успях – хах.“ - Разкажи ни нещо повече за годините в гимназията, за първата любов, със сигурност е имало такава…
- “И да ми се иска, няма как да избягам оттук – хах, шегувам се, разбира се! Онези години /как звучи само, но действително като че беше вчера/, не бяха типичните луди и щури моменти, както всеки друг ученик в гимназията, защото бях много затворен и антисоциален, за което и до днес съжалявам, но пък така се изградих и като спокоен, уравновесен и сдържан характер, което в много моменти и ситуации играе важна роля. Относно любовта… ами имаше няколко момичета през годините, някои от които и не подозираха за това – хах, но ще го запазя в тайна, защото току виж съм развалил нечия връзка в този момент...“
Опитвайки се да сме сериозни, ти задавам въпрос, който със сигурност отговорът ще е доста дълъг, но ще бъде интересно за всички, със сигурност! - Замисли се, кой е най-хубавият ти момент до момента в живота ти, свързан с успех, постижение или в личен план…
- “Знаете ли, по характер мога да бъда и коренно противоположен според ситуацията и мястото, в което попадна. Мога да бъда безкрайно сериозен или пък съвсем краен и безкомпромисен, но установявам много често, че носенето на костюм и вратовръзка не е моят стил, разбирате ме какво имам предвид. Както много близка приятелка ми беше споделила, че не си ме представя по този начин и въобще не ми подхожда на характера, така че се старая да бъда различен, да ходя всеки ден различно, да се събуждам по различен начин, да не поставям живота си в едни строго определени граници или норми на поведение, защото рано или късно се замисляш, защо си го правил това и колко по-лесно и приятно щеше да ти бъде, ако просто… бъдеш себе си! Това е и девизът ми, който ме води, което ме кара да не се променям, независимо от всичко и всички, защото най-трудното е това, но е изключително ценно да запазиш и опазиш себе си като такъв, какъвто си бил и си искал да бъдеш винаги. Времето, в което живеем, е трудно, всеки гледа единствено себе си, завистта и злобата са ежедневните пречки, с които всеки от нас се сблъсква, но тайната е да съумееш нещата, така че незабелязано да вземеш правилното решение към отстраняването на проблема и да продължиш напред!
Споделени с приятели или с фотоапарата, който е неотлъчно с мен и ходим навсякъде заедно – хах…
Хора, спомени, емоции!
Обичам и да пътувам, с което са свързани част от незабравимите моменти, а с това и спомените, които остават завинаги… Обикаляме с приятели, катерим, пътуваме на авто-стоп и срещаме всеки ден нови и нови хора, защото вярвам, че нещо основно за да живееш пълноценно е именно това – да срещаш нови хора и да правиш и техният живот необикновен!“
- Какво имаш предвид под това, да правиш живота необикновен на някого?
От 2012' насам се занимавам с доброволчество, участия в проекти, инициативи и различни по характер събития, които са изключителен пример и за по-малките в момента, защото идеята е точно тази - “прави добро!“ - в момента света и много от хората се нуждаят именно от това, а аз се радвам, че България и гражданите стават все по-отворени за това, което е много хубаво и ме радва изключително много!“
- Кое искаш да се промени у нас в момента?
Това ми е наистина болна тема и се паля много, когато става въпрос за това. Обичам България, всичко свързано със страната ни – всяко едно местенце, кътче, историята, музика, бит, традиции. Дори вкъщи съм си направил стаята в такъв стил, съчетано с модерното, премерено, разбира се. Но немога да се примиря с това…
- Казвайки патриотизъм, това ли е нещото, което ще те задържи тук, в България?
- Като мислещ човек на “20+2“ как би описал бъдещите си планове
Искам да пътувам, да снимам, музиката е неотлъчна част от живота ми, а работата в офис ме натоварва, да помагам на хората по света, каузите с които се занимавам в момента се надявам да помогнат за това. Пътешествията, работа, свързана с опознаване на нови светове, на нови хора.
- Каза „кауза“, за теб коя е твоята, която защитаваш?
За тази година плановете ми са свързани и с пътувания, за по-дългосрочен период в тази връзка, а именно – проекти със социална тематика и мултикултурни диалози. Надявам се всичко да бъде така, както съм си го начертал – хах…
- Музика? Да, музика…
- “Не ви ли разказах достатъчно за това – хах!
Добре…
- Казваш “случайности“, вярващ ли си?
Непрекъснато уча и чета разни нови неща за различните вярвания според религиите в световен мащаб. За мен да принадлежиш към някого или към нещо е същото като да бъдеш вързан за стол и да ти казват какво да правиш с кърпа на очите… Истинската вяра е вътре в нас – това, в което вярваш или си мислиш, че го има не е задължително да е някакъв Бог или нещо визуално с човешки облик, а е сила, както малко по-нагоре ви казах, защото със сигурност случайности няма! Не мисля…
За мен всеки ден е свързан с нови емоции, срещи, хора, места… Виждам във всеки един момент и се замислям, че всичко ни е предначертано и вървим по път, по който зависи от нас как ще извървим и къде ще се отклоним, ние го чертаем… Винаги решението е в твоите ръце, от теб зависи каква ще е следващата стъпка и какво ще се случи!
Знай, че винаги можеш да промениш нещо, стига да го вярваш...
- Имаш ли любими места, мечти за бъдещето…
Знаете ли, винаги съм си мечтал за едно нещо…
Планина, зеленина, красива гледка и дървена къщичка, спокойствие, това е… Нещото, което винаги съм си мечтал и ще се случи, ще видите! :))“
- Винаги ли си замислен толкова?
Хората непрекъснато ми го казват, което ме кара да се замисля, но съм си такъв… пък не е лошо и да мислим понякога, нали – ха-ха?“
- Тази година ти ще посетиш…?
Мечтаното място, което искам да посетя някога, колкото и странно да ви звучи е Индия – съчетаваща мистиката на ориента, култура, красотата на фона на бедността, уви… това е мястото! Винаги влечението ми е било към Изтока. Казвайки това, ще кажа и Япония – другия Изток. Тази нация, организираност, дух и вяра… Всичко, съчетано в едно, ясно се вижда как спокойствието, може да бъде съчетано с динамиката на развиващия се мегаполис – нещо, което можем много да черпим и да се вдъхновяваме!“
- Какво държи духът ти винаги толкова положително настроен и как успяваш…?
Добре де, само една година – ха-ха…
“Здрав дух – здраво тяло“, нали знаете!
Без да се шегувам повече, ще ви кажа нещо, ако не се повтарям - това, което ме мотивира са хората, а от нас зависи с какви и кого (се) срещаме! Мисълта ми е, че положителната настройка отвътре оказва влиянието.
- Какво ще посъветваш хората, какво е твоето пожелание към читателите ни
- “Бъдете преди всичко хора… бъдете добри и правете добро, защото с това ще ви запомнят, а така и вие ще сте по-щастливи, ще водите един пълноценен начин на живот и рано или късно съдбата ще ви се отблагодари, ще видите. ;))“
За наше огромно съжаление времето, в което имахме възможност да сме заедно и да отгатнем известна част от живота на Pavell ни напомни за своя край, но със сигурност отново ще се срещнем, ако вие не го срещнете преди това, може би някъде в центъра, скрит зад своя обектив или събитие, на което ще ви посрещне с усмивка, а ако се чудите какво прави в момента, със сигурност е някъде на път или просто прави своят следващ музикален проект…
16/02/2017'
Photo-credits: V.Ivanova|R.Stoilova|V.Dankova|M.Nikolova|R.Parvanov © | 2017 | All rights reserved!©